Торокски защитник
Из дневника на Синиел, Пясъчният гущер:
Орките ме нападнаха близо до оазиса към полунощ. Трябваше да избягам в пустинята, но дори и там вълците бяха достатъчно бързи, че да ме догонят. Бягах с часове, докато краката ми отказаха, но те не се предадоха. Реших, че краят ми е дошъл, но Елох ми помогна, когато срещнах млад Торок, който се беше отделил от стадото си. Тя трябва да бе усетила бедата ми, защото бързо дотича и се би край мен през цялата нощ; макар и смъртно изморени, някак пропъдихме дузини орки и вълци, съвсем сами. На изгрев слънце бяхме сами, ала изтощени и разранени. Наоколо имаше само пясък. Използвах каквото имах, за да се погрижа за раните на Торока, после припаднах от изтощение и не помня нищо друго.
----------------------
Днес се събудих в селото изтощен, ала жив. Другарите ми казаха, че Торокът ме бе пренесъл през пустинята много часове, при това с много усилия, защото тя е била в много по-тежко състояние, когато сме пристигнали. Благодарен съм, че можах да оцелея през тази ужасяваща нощ и то само поради милосърдието на Елох, задето срещнах такъв верен другар. Тя е моят спасител и пазител, благословение от самата богиня. Ще я нарека Нала, което означава "Защитник" на нашия език. Сигурен съм, че ще преживеем още много приключения заедно.