Пустинен спарабара

Измежду армиите на Пустинниците, най-високият престиж отива до майстора на меча, който повежда всяка борба. Макар че са почитани за военната си служба, тези които носят копието и щита са, като цяло, забравени и обикновено изпълняват най-малко предпочитаната роля в борбата, лишена от слава или признание. Когато едно нападение се провали и трябва да се бие отстъпление, спарабарите са тези, които трябва да удържат на контранападението. Макар че те предоставят отлична защита, отбранителната стена неизменно бива стъпкана, а повечето защитници - погубени в челюстите на войната. Дори и някой да успее да оцелее и да се завърне, той би бил наказан, задето не е успял да устои на мястото си и да загине, като останалите си събратя. Въпреки това, след кратко сгълчаване, войнът е приет обратно и занася трудно заслуженият си опит в следващата битка.

"Спарабара" не е формална титла, но така наричат копиеносците, които успяват да се завърнат след тази самоубийствена защита, която Пустинниците издигат, за да покрият бягството си. Тя не е особено извисителна, но пак значи нещо за тези, които са се подготвили да загинат като безименни мъченици, за да защитят братята си.

Information

Attacks (damage × count)

	копие	пробождане	23 × 2	близък бой	(първи удар)
	удар с щит	сблъсък	13 × 3	близък бой

Устойчивост

	острие	20%			пробождане	40%
	сблъсък	-10%			огън	0%
	студ	0%			магия	10%